Replicas of Bulgarian old coins
Старобългарски монети се наричат паричните знаци на българските владетели от Средновековието.
Тъй като не е доказано съществуването на монетосечене по време на Първата българска държава а с падането на България под османско владичество то спира, под старобългарски монети се разбират всъщност паричните знаци от Втората българска държава. Според материала от който са изработени биват златни (перпери), сребърни (аспри), билонови (сплав на мед и сребро) и медни. Според формата се делят на плоски и корубести. Надписите са на български, по-рядко на гръцки. Поради ограниченото място те са съкратени, често представени само с няколко букви и знак за съкращение. От художествена гледна точка продължават византийската традиция, но са с по-схематична и понякога дори груба изработка. Гравьорите не се опитват да предадат обем на фигурите. Основните изразни средства с които си служат са линията и точките. В българските монети се срещат изображения които нямат аналог във византийско-славянско монетосечене, което ги обособява като отделна група.
Монетосеченето и паричното обръщение по времето на Втората българска държава е било сравнително добре развито за времето си. В потвърждение на този извод е обстоятелството, че през ХV в., а дори и в първите години на ХVI в. в завоюваните от турците български земи, включени в пределите на Османската империя, паричното обръщение се е осъществявало преимуществено с монети, отсечени от българските царе и феодални владетели.










