Реплики на старобългарски монети
Тъй като не е доказано съществуването на монетосечене по време на Първата българска държава, а с падането на България под османско владичество то спира, под старобългарски монети се разбират всъщност паричните знаци от Втората българска държава. Според материала от който са изработени биват златни (перпери), сребърни (аспри), билонови (сплав на мед и сребро) и медни. Според формата се делят на плоски и корубести. Надписите са на български, по-рядко на гръцки. Поради ограниченото място те са съкратени, често представени само с няколко букви и знак за съкращение. От художествена гледна точка продължават византийската традиция, но са с по-схематична и понякога дори груба изработка. Гравьорите не се опитват да предадат обем на фигурите. Основните изразни средства, с които си служат са линията и точките. В българските монети се срещат изображения, които нямат аналог във византийско-славянско монетосечене, което ги обособява като отделна група.
Монетосеченето и паричното обръщение по времето на Втората българска държава е било сравнително добре развито за времето си. В потвърждение на този извод е обстоятелството, че през ХV в., а дори и в първите години на ХVI в. в завоюваните от турците български земи, включени в пределите на Османската империя, паричното обръщение се е осъществявало преимуществено с монети, отсечени от българските царе и феодални владетели.
Цар Иван Асен II (1218 - 1241) е първият български владетел от който има запазени монети.
Златна перпера - това е единствената златна монета не само на български средновековен, но и на славянски владетел от епохата. Запазен е само един екземпляр, открит около 1934г. в колективна находка от Прилепско, Македония. Сега се съхранява в Археологическия музей на БАН. Монетата тежи 4,33 g, диаметърът и е 30 mm и e изработена от 18 каратово злато. Има леко корубеста форма. На едната и страна са изобразени прави и във фас Иван Асен II и Димитър Солунски. С едната си ръка светецът подава меч на царя, а с другата поставя на главата му корона. Надписите (на български и със съкращения) гласят: "Йоан Асен, цар" и "Свети Димитър". На другата страна е изобразен Христос Пантократор. Надписът е "Исус Христос, цар на славата." Поради голямото сходство на тази монета с монетите на Теодор Комнин, се предполага, че Иван Асен II е поръчал изсичането на своите златни монети на Солунската монетарница.
Уникалността на златната перпера на Иван Асен II и особеностите на иконографията дават повод за съмнение у някои изследователи относно нейната автентичност. Повод за съмнение дават неяснотите около откриването й, прекалено плоската й форма, голямата пукнатина в нея, очевидното сходство с монетите на Теодор Комнин и двойният жест на св. Димитър - едновременно коронова царя и му връчва меч. Едновременното извършване на две действия не се среща в други византийски и славянски монети.
Монетосеченето на цар Константин Асен (1257 - 1277) се отличава с разнообразието си, използването на нови иконографски типове и прецизна гравьорска изработка. Открити са седем типа билонови монети, сечени от този владетел.
Монетен двор е изработил реплики на три типа монети:
с изображение на царя прав, във фас;
с изображение на царя на кон;
с изображение на царя в три-четвърти ръст.
Георги I Тертер (1280 - 1292) сякъл билонови монети.
Теодор Светослав (1300 - 1322) е първият български владетел сякъл сребърни аспри.
Репликите, които Монетен двор предлага са на сребърна монета с изображение на царят прав, във фас, държащ кръст и надпис "Светослав, цар на българите". Известни са три емисии от този тип, различаващи се по качеството на гравьорското изпълнение.
© Монетен Двор на България. Всички права запазени.