Монетен Двор на България : За нас

Начало / За нас

Монетен двор е търговско дружество, отговорно за производството на всички разменни монети, използвани като законно платежно средство на територията на Република България.
Монетен двор e единствен производител на възпоменателните монети от благородни и неблагородни метали, емитирани от БНБ, както и на ордените и официалните държавни отличия на България.

Мисия

      Нашата мисия е да изработваме продукти с високо качество, които покриват нуждите на БНБ от разменни и възпоменателни монети, необходими  за надеждното функциониране на платежната система на Република България. Разполагаме с модерно оборудване, висококвалифицирани специалисти и ноу-хау, с което гарантираме срочното и качествено изпълнение на всяка поръчка, в диапазона от създаване на графичен и пластичен проект до производството на готовия продукт в желания от клиента тираж.
        Базираме производството си на употреба на цветни и благородни метали и сплави, скъпоценни и полускъпоценни камъни, използване на бижутерийни силикатни емайли, органични емайли, смоли и лакове. Имаме възможности за използване на разнообразни декоративни галванични покрития от злато, сребро, платина, никел и мед.
        Ние, екипът на Монетен двор, приемаме за наши необходими задължения: да осигуряваме качествени продукти за нуждите на паричното обръщение - български разменни и възпоменателни монети; да разширяваме гамата и обема продукти, предмет на колекциониране - ордени, плакети, медали, значки и други; да поддържаме качеството и количеството на продукти, предназначени за износ - възпоменателни монети и медали; да модернизираме разработените от нас производствени технологии, използвайки работещи и утвърдени световни практики.

Кратка история, структура и принципи

Българският Монетен двор се открива официално на 28 юли 1952 г. За първи път след Освобождението започват да се секат български монети. Същата година са отсечени първите разменни монети с номинал 1,3,5 стотинки от бронз; 10 и 20 стотинки от медно-никелова сплав. През 1952 г. се отсичат едва 2 500 000 броя монети, докато през следващите две години се отсичат по 27 млн. броя монети, които за това време напълно задоволяват паричното обращение в страната.

Поради насищане на нуждите на страната от монети от 1955 до 1958 година Монетен двор е затворен и през 1959 година започва отново нормална производствена дейност.

През 1962 г. Монетен двор усвоява технология за производство на ордени и медали. Оттогава до днес дружеството произвежда всички държавни отличия за Народно събрание, Президентство и министерства, съгласно изискванията на орденската и наградна система на Република България.

През 1965г са изработени и първите юбилейни монети от златна и сребърна сплав с образите на Георги Димитров и Св. св. Кирил и Методий.

         В края на 1972 г. Монетен двор се премести в нова сграда, в която се помещава и до момента. По същото време се въвежда и нова структура на производство, която е запазена до момента и има следния вид:
          - Направление "Инструментално производство"
          - Направление "Монетно производство"
          - Направление "Ордени"
          - Направление "Производство на медали, значки и отличителни знаци"

През 1994 г. дружеството пуска в редовно производство първата българска юбилейна платинена монета с образа на Десислава от Боянската църква.

          През 2010 г. Монетен двор ЕООД се преобразува, чрез промяна на правната форма в Еднолично акционерно дружество, което става негов универсален правоприемник.
          В дейността си екипът на Монетен двор се ръководи от следните принципи:
         - Професионализъм и отговорност в обслужването на всеки клиент
         - Високо качество на предлаганите продукти и услуги
         - Коректно прилагане на утвърдените европейски стандарти и производствени технологии.

От 2004г Монетен двор притежава сертификат за система за управление на качеството, а от 2006г и система за управление на здравето и безопасност при работа.
В момента системите за управление са сертифицирани от международната организация TUV NORD CERT, която гарантира за дружеството постоянно качество на продуктите и безопасност при производството им.

Монетен двор е бил домакин и съорганизатор на няколко изключително любопитни експозициии.

    Първата от тях БЪЛГАРСКИТЕ НАГРАДНИ ОТЛИЧИЯ е организирана от двете институции свързани с българската наградна система Националния военноисторически музей – съхраняващ най-богатата колекция с отличия в България, комплектована повече от 85 години – и Монетен двор – изработващ повече от 50 години българските отличия.

      Изложбата показа ордените, създадени и присъждани в периода 1880 - 2004 в тяхното разнообразие от степени и модели.

     Сред най-забележителните експонати, които бяха изложени, са:

„Св. Александър", учреден през 1881 г от Александър I Батенберг;
„Св. Равноапостоли Кирил и Методий", учреден през 1909 от цар Фердинанд I;
„13 века България”, учреден през 1981 с Указ на ДС на НРБ;
„Орден на розата", учреден през 1966 с Указ на Президиума на НС.

Съвместно дело на Община Велико Търново, Регионалния Исторически музей - гр. В. Търново и Монетен двор е експозицията КАЛОЯН.

     С тази уникална експозиция, представихме на българското общество възможността да види в автентичен вид - тленните останки, археологическите находки и реконструкции от погребението на един велик български владетел.
        Българският цар Калоян прославя себе си и българската държава, не само като непобедим пълководец, но и като мъдър и вещ държавник и дипломат, постигнал межународно признание на възстановената българска държава и независимост на българската църква.
      На 14 април 1205 година, преди 800 години, цар Калоян (1197-1207) в грандиозна битка край Одрин развенча мита за непобедимостта на латинците - рицарите от IV кръстоносен поход. С победата си над тях и пленяването на императора им Балдуин I Фландърски битката се е превърнала за историята в едно от най-значимите събития на Средновековна България. Тази победа намерила широк отзвук в цяла Европа.

     Един от най-великите държавници на България, който при общуването си с папа Инокентий ІІІ отдавна е заявил българското присъствие в европейската географска и политическа територия.

       През октомври 1972 г. при редовни археологически разкопки е разкрит известният в археологическата наука гроб № 39.

Етнографски институт с музей при БАН и Монетен двор реализираха експозицията ПАВУРИ .

         Производството на павури от оловно-калаени сплави в България се свързва с периода ХVІІІ- началото на ХХ век. Тогава занаятът, известен като павурджийски или витленичарски, изживява своя разцвет. Той е характерен за Балканите и се формира под въздействието на източни и западни влияния. Центрове на производството на павури през Възраждането са Тетевен, Карлово, Етрополе, Враца, София, Самоков, Неврокоп, Пловдив, Солун, Битоля, Прилеп, Велико Търново и т.н.
      Павурите се използват за пиене на ракия по време на големи празници и поради високата производствена цена притежанието им е белег за по-висок социален статус. Подаряването на тези съдове на сватби и при влизане в нова къща се считало за скъп дар. Съществуват няколко старинни названия на произведенията на този занаят - павури, пинти, плоски, витленици, чутури, шулета и др., като част от тях се употребяват за сходните керамични и дървени изделия.
       Калаят и оловото, от които се изработват павурите като метали имат сродни качества : ливкост, мекота и пластичност. Това позволява разгръщане на въображението при моделирането на формите на изделията и тяхната декорация. Двата метала дават сребристо-сив отблясък, който има въздействие на благородно сребро.
       При изработката сплавта се излива в специални калъпи, често изработвани от майсторите-златари. Калъпите се загряват предварително, после в тях се изсипва леко разтопеният метал. Всяка част се отлива отделно, обработва се на специален уред, наречен чарк или ръчно, чисти се с пили, а вътрешността се маже с