Монетен Двор на България : За нас

Начало / За нас

Монетен двор ЕООД е търговско дружество, отговорно за производството на всички разменни монети, използвани като законно платежно средство на територията на Република България.
Едноличен собственик на дружеството е БНБ. Управлението се осъществява от Управител и Надзорен съвет.
Монетен двор се явява единствен производител на възпоменателните монети от благородни и неблагородни метали, емитирани от БНБ, както и на ордените и официалните държавни отличия на България.

История

Българският Монетен двор се открива официално на 28 юли 1952 г. За първи път след Освобождението започват да се секат български монети. Същата година са отсечени първите разменни монети с номинал 1,3,5 стотинки от бронз; 10 и 20 стотинки от медно-никелова сплав. През 1952 г. се отсичат едва 2 500 000 броя монети, докато през следващите две години се отсичат по 27 млн. броя монети, които за това време напълно задоволяват паричното обращение в страната.

Поради насищане на нуждите на страната от монети от 1955 до 1958 година Монетен двор е затворен и през 1959 година започва отново нормална производствена дейност.

През 1965г са изработени и първите юбилейни монети от златна и сребърна сплав с образите на Георги Димитров и Кирил и Методий. От 1962 година производството се разширява с нови изделия – ордени, медали, отличителни знаци и значки.

Монетен двор разполага с модерно машинно оборудване и висококвалифицирани специалисти, използва и развива нови технологии, което гарантира срочно и качествено изпълнение на поръчките без да има ограничение на тиража.

Управление на качеството

Монетен двор ЕООД гарантира високотехнологично изпълнение на своите изделия с дизайн и материали, отговарящи на най-разнообразни бизнес нужди и интереси. Петдесетгодишният опит е потвърден със сертификат за Система за управление на качеството съгласно ISO 9001: 2000.

Управление на здравето и безопасността при работа

Монетен двор ЕООД е внедрил и сертифицирал Система за управление на здравето и безопасността при работа в съответствие с OHSAS 18001: 1999, с което Ръководството е декларирало своята лична ангажираност към здравето и безопасността на персонала на дружеството.

Монетен двор е бил домакин и съорганизатор на няколко изключително любопитни експозициии.

    Първата от тях БЪЛГАРСКИТЕ НАГРАДНИ ОТЛИЧИЯ е организирана от двете институции свързани с българската наградна система Националния военноисторически музей – съхраняващ най-богатата колекция с отличия в България, комплектована повече от 85 години – и Монетен двор – изработващ повече от 50 години българските отличия.

      Изложбата показа ордените, създадени и присъждани в периода 1880 - 2004 в тяхното разнообразие от степени и модели.

     Сред най-забележителните експонати, които бяха изложени, са:

„Св. Александър", учреден през 1881 г от Александър I Батенберг;
„Св. Равноапостоли Кирил и Методий", учреден през 1909 от цар Фердинанд I;
„13 века България”, учреден през 1981 с Указ на ДС на НРБ;
„Орден на розата", учреден през 1966 с Указ на Президиума на НС.

Съвместно дело на Община Велико Търново, Регионалния Исторически музей - гр. В. Търново и Монетен двор е експозицията КАЛОЯН.

     С тази уникална експозиция, представихме на българското общество възможността да види в автентичен вид - тленните останки, археологическите находки и реконструкции от погребението на един велик български владетел.
        Българският цар Калоян прославя себе си и българската държава, не само като непобедим пълководец, но и като мъдър и вещ държавник и дипломат, постигнал межународно признание на възстановената българска държава и независимост на българската църква.
      На 14 април 1205 година, преди 800 години, цар Калоян (1197-1207) в грандиозна битка край Одрин развенча мита за непобедимостта на латинците - рицарите от IV кръстоносен поход. С победата си над тях и пленяването на императора им Балдуин I Фландърски битката се е превърнала за историята в едно от най-значимите събития на Средновековна България. Тази победа намерила широк отзвук в цяла Европа.

     Един от най-великите държавници на България, който при общуването си с папа Инокентий ІІІ отдавна е заявил българското присъствие в европейската географска и политическа територия.

       През октомври 1972 г. при редовни археологически разкопки е разкрит известният в археологическата наука гроб № 39.

Етнографски институт с музей при БАН и Монетен двор реализираха експозицията ПАВУРИ .

         Производството на павури от оловно-калаени сплави в България се свързва с периода ХVІІІ- началото на ХХ век. Тогава занаятът, известен като павурджийски или витленичарски, изживява своя разцвет. Той е характерен за Балканите и се формира под въздействието на източни и западни влияния. Центрове на производството на павури през Възраждането са Тетевен, Карлово, Етрополе, Враца, София, Самоков, Неврокоп, Пловдив, Солун, Битоля, Прилеп, Велико Търново и т.н.
      Павурите се използват за пиене на ракия по време на големи празници и поради високата производствена цена притежанието им е белег за по-висок социален статус. Подаряването на тези съдове на сватби и при влизане в нова къща се считало за скъп дар. Съществуват няколко старинни названия на произведенията на този занаят - павури, пинти, плоски, витленици, чутури, шулета и др., като част от тях се употребяват за сходните керамични и дървени изделия.
       Калаят и оловото, от които се изработват павурите като метали имат сродни качества : ливкост, мекота и пластичност. Това позволява разгръщане на въображението при моделирането на формите на изделията и тяхната декорация. Двата метала дават сребристо-сив отблясък, който има въздействие на благородно сребро.
       При изработката сплавта се излива в специални калъпи, често изработвани от майсторите-златари. Калъпите се загряват предварително, после в тях се изсипва леко разтопеният метал. Всяка част се отлива отделно, обработва се на специален уред, наречен чарк или ръчно, чисти се с пили, а вътрешността се маже с пчелен восък, „за да е сладка ракията”. После съдовете се сглобяват и отделните части се спояват с калай. След това майсторите на ръка дооформят релефната украса и гравират различни орнаменти, надписи и дати.
       Формите на оловно-калаените съдове са различни. Най-разпространените са правоъгълни с форма на паралелепипед. Има и многостенни шишета с винтова запушалка. Срещат се и кръгли павури в центъра, на които има специален отвор за чашка покрит с капаче или с пространство, в което се поставят камъчета или звънчета. Съществуват и съдове подобни на бъклица. Интерес предизвикват павурите с форма на риба, която като символ е отъждествявана с Исус Христос. Често върху тях са изписвани имена, заедно с прозвището „хаджи”, както и текстове, посветени на Спасителя. Върху съдовете се срещат гравирани по различно време дати и надписи.
        Украсата по лицевите страни на съдовете е съчетание от лят релеф, допълнен с гравюра, разположен в рамкирано поле. Предпочитани сцени са сюжетите със светии, най-често Св.Георги и Св.Димитър. Интересен е похватът на майсторите към религиозните сцени. Те напомнят за ранносредновековните каменни или метални иконки със светци- покровители. Понякога образът на светеца е изключително прецизен иконографски, друг път около лика на светеца има древни символи - соларни знаци - розети, кръстове. Има и виещи се клони с накацали птици по тях, фризове с розети, птици, пиещи вода, вази с цветя, змии и др.
        Представената част от съдове от колекцията на НЕМ е дело на майстори, поставили своето име, дарствен надпис, текст, удостоверяващ притежанието на съда от някой еснаф или отбелязващ пътуването до Светите места. Те говорят за промените в живота на хората през годините на Възраждането, като свидетелстват за материалното им замогване, разширеният им кръгозор и новите естетически и духовни критерии.